Тъмницата

Все още не можех да повярвам на това което се случи.
- Не знам. Не мога да оставя Дейвид. - Валериус ме дръпна за ръката.
- Върви, той ще се оправи.
Двамата се затичахме към изхода, когато излязохме навън аз затворих очи и си помислих за Дейвид.
"Ще те измъкна" . Надявам се да беше успял да го усети.

Как посмя той да направи такова нещо. Седнах в килията и го погледнах.
- Идеално , това беше една от най-големите грешки , които си правил някога , а когато изляза , горко ви и на тримата.

-Хей в крайни ситуации човек не мисли а действа..Съжалявам но така или иначе вече съм в по голяма каша дори от Вълчо...Не искам да се карам и с теб...-Надявах се тези двамата да успеят да изчезнат бързо..Оспях да чуя последнито мисли на Наваро и се усмихнах...Погледнах Деймън....Изглеждаше много ядосан...
-Наистина съжалявам че те забърках в това и иска мда ти благодаря за доброто което направи...-Наистина ако не беше Деймън нямаше да стане...-Не ме мрази за това...Съжалявам....

- Това , което направи беше глупаво. Тя те заряза зареди онзи , ти им помагаш , не ви разбирам честно - облегнах се назад и го погледнах.
- Ти няма да бъдеш толкова наказан , колкото тях. Напомняш ми за мен , преди време.

И аз се облегнах..
-Радвам се че е щастлива не за друго,бих направил всичко за да е щастлива...пък и това че съм и джин също допълва...-Сега поне можех да говоря с някой който не избухва и говори нормално..Усмихнах се..
-Та кажи сега според теб каква ще е присъдата на директорката...Не знам как я понасяте тук...-Чудно ми беше какво щяха да ми направят.....

- Честно да ти кажа отскоро съм тук и не знам , но знам , че е строга - усмихнах се.
- Ще ти дам един съвет , бъди егоист , така ще ти е по-добре.

Егоизъм..Интересно как щеше да ми се отрази като се има в предвит че аз трябва да давам....
Може би ако знаех на колко съм години щях да знам какво е да си егоист.. ...
-Знам че ще прозвучи тъпо но кажи ми имаш ли си съкровенно желание което винаги си искал да се сбъдне....-И ето аз пак започнах с моите желания..Но може би точно това ни трябваше за да се измъкнем...

- Да съм пак човек , това ми беше най-съкровеното желание преди , но вече не го искам - усмихнах се и дойдоха да ме освободят.
- До скоро Дейв , скоро и приятелите ти ще дойдат при теб.

До скоро Деймън..-Той замина..И аз останах сам...Нямах какво да правя и нямаше обхват на телефона...
Седнах и зачаках..НАдявах се да успеят да избягат...